Френска селска Коледна торта

Все още се чудя защо се казва селска .... кое и е селското на тая торта ... можеби защото за разлика от другите "пандишпанови фини госпожици" тази е с точени блатове.
Оказа се че колкото лесна толкова и претенциозна е тази торта, а рецептите за нея - не една.
Реших да използвам рецептата на сладкарница Канея, с леки видоизменения взаимствани от тук!

Като никой път спазих всички пропорции и така и не разбрах как "аджеба" на тея хора им се получават 7-8 топки тесто от които разточват лист 25 сантиметра и ползват само 5 топки ....
На мен тестото не ми пое всичкото брашно - остана можеби около 50 гр.
Разделих на 8 но се получиха едни миниатюрни блатчета. Затова преразделих на 6 и половина :) . Направих 6 блата около 23 см и един по малък от който изрязох украса .
Добре че мама ме е научила да точа, че иначе голям ужас щях да изживея с това тесто - хубаво е, еластично, разтяга се може и с ръце да се пораздърпа ама си иска и точене ....
В крайна сметка въпреки опасенията ми че нещо не е наред с блатовете ми - те се получиха не само точно такива каквито трябва да са - тънки и меки, но и вкусни.

Но да преминем към съществената част. Давам точните пропорции .... апък ако успеете с тях да направите 8 топки тесто и да разточите от тях кори от 25 см диаметър - така да е :)

Ето и продуктите:

Блатове :
1 яйце
150 г кристална захар200 мл прясно мляко2 с.л. течен мед2 ч.л. сода50 г разтопен маргарин / Калиакра използвах аз/400 г брашно



Крема: 

5 с.л кристална захар
2 ванилии
200 гр заквасена сметана Бор Чвор

100 гр кисело мляко Тонус
200 мл течна сладкарска сметана/растителна/
5 с.л  пудра захар

Сладко от круши

Такааа... първа стъпка

Разбиваме яйцето, кристалната захар, меда, разтопения маргарин,прясното мляко, хлябната сода и слагаме на много слаб котлон за около 20-25 минути при непрекъснато бъркане.

Сместа първоначално е по-рядка като смес за крем карамел преди да се опече, а в последствие когато вече е готова става малко по-гъста - като да речем - разбити жълтъци от яйца :) поне при мен така се получи. А ярко жълтият цвят става по скоро тъмно златист като на снимката - това е вече готовата смес за пареното тесто.

Когато постигнах тази гъстота изключих котлона и започнах да прибавям брашното. Трябва да получите меко и еластично тесто. Започнах да работя с него докато е още топло.


Разделих на 8 топки, но понеже ми се получиха малки листа, преразпределих тестото. Като в крайна сметка се сдобих с 6 бр блатове с дебелина около 3 мм и ди
аметър около 23 см

От тестото което ми остана си направих Елхички.

От хартия за печене си изрязох кръгове съобразно тавата която имам за всеки разточен лист .

Изпекох на 200 градуса с вентилатор в загрята фурна, като печенето на всеки блат ми отне не повече от 4-5 минути.

Вадя блата с хартията запечене, слагам в тавата нов блат и обратно във фурната - така не само че не ми трябваха много тави, не изцапах дори тази която ползвах, а и стана супер бързо. Готовите листа наредих един върху друг в табла.

 С помощта на чиния изрязох от блатовете си правилни кръгове и отново ги наредих един върху друг.

Лесно лесно ама си отнема време, ще излъжа ако не го призная...затова оставих сглобяването на тортата за утре. А тези вкусни медени блатове ще спинкат увите във фолио в хладилника :)

Ден втори- сглобяване. Блатовете след престоя в хладилника са станали малко по сухички сякаш и реших да се застраховам за да не останат твърди. Затова с четка намазвах всеки блат с топло прясно мляко преди да покрия с крем.

Крем да .... и той е готов от предния ден. Разбих заквасената сметана и киселото мляко с 5 с.л кристална захар. Към тази смес добавих предварително разбитата на твърд сняг с 5 с.л пудра захар - сметана/Добавих 2/3 от сметаната, останалата оставих за измазване на тортата/. Орехите леко запечени в керамичен тиган на котлона, смях с чопъра. След тях смлях и изрезките които останаха от блатовете. И започна сглобяването. Блат, прясно мляко, крем, орехи и пак блат ... Тортата се правела с 5 блата, аз пък реших да я направя с 6 и между четвъртия и петия блат добавих сладко от круши.

След като престоя няколко часа в хладилника, измазах тортата с останалата сметана, и плътно покрих от всички страни със смлените блатове и орехи.

Отгоре наредих елхички които направих от същото тесто от което блатовете.

Приготвих захарна глазура за декорация ... рецептата е едно към гьотере ... две супени лъжици топла вода, ванилия и пудра захар до получаване на подходяща за рисуване смес. Тази глазура се втърдява бързо така че трябва да се работи по експедитивно с нея ... Затова докато се чудя кое как да украся и се наложи да я разреждам, после да я сгъстявам .... в крайна сметка не ми достигна търпението да дочакам да ми изсъхнат елхичките и малко ми се размаза украсата ...

Наложи се да добавя малко захарни топчета за разкош ... и за да замаскирам малко положението :). Резултата се получи - не много лош.

Незнам как е на вкус - блатовете са вкусни, крема също, орехите пък са страхотно ароматни след като ги запекох ... дано и в комбинация да се е получило нещо добро. 

Снимка на напречен разрез на тортата ще имам на Коледа ... Все пак това е Коледна торта, или поне се постарах да изглежда така, така че след празника мога да актуализирам публикацията.

Весели Празници!

Солени Кексчета

Съпружеското тяло ми купи след много мрънкане форма за мъфини...сега съм почнала серийно производство на всевъзможни кексчета :)
Днес си харесах рецепта за тези кексчета във Фейсбук. Само че преди тях толкова рецепти изчетох че забравих тази от кого я взаимствах, но определено не съм я измислила ... само я промених малко като добавих половин чаша прясно мляко и малко това онова :)
Преди да продължа искам да отбележа че при мен съкращението Ч.Ч означава червена чаша а не чаена чаша :) т.е чаша Нескафе

Ето необходимите продукти

2 яйца
1/2 ч.ч олио / според мен идва малко в повече затова другия път ще сложа 1/3/
1ч.ч кисело мляко
1/2 ч.ч прясно мляко
2 ч.ч брашно / с връх / - до получаване на малко по- гъсто от кексово тесто
1 бакпулвер
1 ч.ч натрошено сирене с растителен произход
1/2 ч.ч саламурено сирене "от мляко"
семена асорти за поръсване
кашкавал и шунка  "наоко" и по желание - няма количество защото накълцах колкото ми падна за да направя останалата смес за мъфини  повече.

От тези продукти се получиха 12 кексчета със сирене и 5 с добавени "екстри" - шунка и кашкавал. Смея да кажа че вторите ми харесаха повече.


Смесват се отделно течните и сухи съставки.
Разбъркваме яйцата, киселото, прясното мляко и олиото. Добавяме сиренето.
Пресяваме брашното с бакпулвера и добавяме към течните съставки.
Получената смес е доста гъста - малко по-гъста от кексово тесто.

Не ползвах хартийки за кексчета - винаги ми залепват.
Затова използвах друг изпитан многократно метод-намазах формата със свинска мас. Действа безотказно. Разпределих сместа във формата и поръсих със семената, изпекох 5 мин на 180 гр с вентилатор на долен реолтан и след това до готовност на горен и долен реолтан с вентилатор.

Извадих още топлите мъфини и на тяхно място заредих нови 5 броя със сместа с шунката.
Изпекох по същия начин.
Следващият път ще направя всички с кашкавал и шунка :)

Кандирани портокалови корички

Всичко започна с рецептата за един щолен .... Реших да я пробвам и да внеса малко коледно настроение в къщи. Оказа се обаче че нямам захаросани портокалови корички и реших първо да си приготвя тях. Поразрових се тук там и открих различни пропорции и препоръки за приготвянето им. Но в крайна сметка се спрях на рецептата която използвах.
Набавих си три големи портокала  с хубава на вид кора. Оказа се наистина хубава - не много дебела. Измих старателно с топла течаща вода и четка.
Всичко останало което ми беше необходимо за приготвянето им беше - 1 ч.ч захар и 1 ч.ч вода - но непълна, и не на последно място - търпение и още малко захар за овалване на коричките накрая.

Такаааа....портокалите старателно се измиват с четка и след това се оставят натопени според някои източници в студена вода със сол в други със студена вода с хлябна сода - целта е да се изчистят до колкото е възможно от химикалите с които са обработвани за по-голяма трайност.

Аз обаче измих портокалите разрязах внимателно кората на четири обелих парчетата и ги натопих в чиста студена вода. След  това изгледах един филм .... отцедих ги от водата и ги нарязах на тънки ивички - широки около 5 мм.

 Дебелината, ширината и дължината са по желание. Някои предпочитат да изрязват бялата част и така се получават едни доста тънки корички, аз случих на хубави портокали с не много дебела кора и не изрязах бялата част. Дължината няма как да се получи еднаква но като цяло направих две групи корички, едната с по-дълги, които възнамерявам да "облека" с шоколад, и другата с по-къси парченца които само захаросах. 

Но нека и аз да обясня това което и в другите рецепти за резенките.. Лентичките портокалови корички се заливат със студена вода и се слагат на котлона до завиране, след това горещата вода се излива и отново се заливат със студена вода и отново завират .... процедурата се повтаря общо три път. Целта на бланширането е да пуснат аромата си и да не горчат.

От чашата захар и вода се прави захарен сироп в дълбок тиган  с незалепящо покритие. Когато започне леко да завира се изсипват портокаловите корички отцедени от водата.

Оставих на слаб огън за около час докато захарният сироп извря.

След това наредих коричките върху хартия за да изсъхнат за няколко часа. Накрая овалях в кристална захар и прибрах в кутия в хладилника това което остана неизядено ... 

И трябва да отбележа че в комбинация с орехи тези портокалови резенки са неустоими!

Дано да останат и за щолена :)

Пица с домашно тесто "Верди"

У дома пицата е едно от любимите ни неща за ядене ... от доста време не ходим по пицарии ... приготвените там пици са прекалено далеч от очакванията ни ... или твърде "малки" или твърде "бедни". Преди време реших, че когато даваш пари за "пица" е добре тя да съдържа в себе си всичко което харесваш, от хрупкавата тънка основа до разтопеният богато поръсен отгоре кашкавал ... затова се поразрових и открих в един форум рецептата на пицария Верди за идеалното тесто за основата....запасих се с продукти и воала .. или воаля ...  незнам как е правилно, но знам как е вкусно :)

Продуктите:

За тестото
2 яйца
1/2 купче жива мая
200 мл прясно мляко/1 чаша Нескафе/
1 кафена лъжичка захар
1 кафена лъжичка сол
8 с.л олио
500 гр брашно

Продукти за пицата - по желание

аз използвах долу горе това което беше останало в хладилника затова давам приблизителни количества :

около 300-400 мл доматено пюре
риган
един кремвирш / около100 гр / - на колелца
свински бекон около 100 гр - на лентички
свинска флейка около 100 гр - накубченца
луканков салам около 50 гр  - на кубченца
малко топено сирене
растителен кашкавал 100-200 гр
краве кашкавал   100-200 гр .
1/2 консерва сладка царевица




Приготвяне на тестото:

Към размекнатата мая добавяме малко от прясното мляко предварително затоплено, две лъжици брашно , солта и захарта и подбъркваме кашичка, която оставяме за около 15 мин да втаса. Останалото прясно мляко добавяме към разбитите добре яйца + 4 сл олио. След като маята втаса добавяме към нея сместа от яйцата и млякото.
Пресяваме брашното и отделяме една чаша от него за измесване на тестото. От останалото брашно правим кладенче в което изсипваме маяната смес .
Останалите 4 лъжици олио могат да се добавят по преценка в процеса на месене или накрая за измесване на тестото.

Ако искате тънка и хрупкава основа тогава не чакайте тестото да втаса.  Разточваме и разпределяме в тавите за печене. При мен се получи тесто достатъчно за тавата на фурната и една кръгла тава на която не съм мерила диаметъра :).
Готовите блатове намазах по ръба с олио, а останалата част със доматеното пюре. След това разпределих колбасите, царевицата и сиренето, растителният кашкавал и най-отгоре кашкавалът от краве мляко. Риган за аромат добавих в едната пица след доматеното пюре, а в другата над кашкавала. И двете станаха много вкусни :)

Изпекох в загрята фурна на горен и долен реолтан с вентилатор на 180 градуса.
Ако обичате по - пухкава пица просто оставете  тестото да втаса малко в тавата преди да сложите продуктите отгоре, или започнете печенето в студена фурна.

Сладки с овесени ядки и смокини

Подходих към тази рецепта леко скептична и в същото време доста ентусиазирана.
Понеже имах в наличност повече сладко от смокини отколкото конфитюр от сини сливи, реших да заменя, апък и бях сигурна че смокините идеално ще си паснат с орехите в рецептата понеже и в сладкото ми има...а сини сливи не бях опитвала в тази комбинация...добавих и малко масълце за аромат и се получи накрая ето този ми ти шедьовър:)
Между другото промених малко пропорциите на съставките понеже сладкото ми беше явно малко по - гъсто отколкото в оригиналната рецепта.

Продуктите:


150 гр фини овесени ядки
200 гр сладко от смокини
60 гр орехи
50 мл вода
10 гр масло / 1 резен около 1 см/
2 ванилии
щипка две канела


В интерес на истината се зарибих по рецептата в друг нейн вид - Овесени сладки със мед, но за мен в момента не е препоръчително да прекалявам с меда, затова направих тези със сладкото.

Въпреки че са фини, реших да смеля още малко овесените ядки в чопър. Смокините от сладкото намачках до получаване на консистенцията на "мармалад" от смокини, към него добавих разтопеното масло и двете ванилии.  Тук е момента да се добави и водата можеби ... само че аз я прибавих по-късно  и малко по принуда. След като добавих овесените ядки към сладкото и размесих добре са получи гъста каша като за оформяне на готовите сладки, а все още не бях добавила орехите които допълнително щяха да сгъстят сместа. Затова тук добавих 50 мл вода - толкова колкото ми беше необходима за да заприлича сместа на гъста каша. Количеството вода всъщност зависи от гъстотата на сладкото. Тук подправих и с канела - на вкус. След като сместа си "почина" за около половин час, за да набъбнат овесените ядки, добавих и 60 гр смлени в чопъра орехи. Готовата смес за сладките наподобява смес за ореховки.
Застлах тавата на фурната с хартия за печене която намазних с малко олио и оформих със супена лъжица малки купчинки които после позагладих за да заприличат на бисквитки. Останаха така още половин час преди да започна да пека.
Изпекох в загрята на 180 градуса фурна с вентилатор, едновременно на горен и долен реолтан.
Резултата ме изненада. Изключително ароматни, доста странни като текстура, приятни на вкус и със защита от бързо ядене сладки :) .... казвам със защита защото искаха повече дъвкане - заради семките от смокините а и леко препечените отгоре и отдолу осевени ядки / пекох до златисто до кафяво/ . На следващия ден обаче - омекнали и вкусни, свършват доста бързо ....
От тази смес излязоха 16 бр сладки ... но обезателно трябва да направя още една доза ... за кафето утре !

Лимонов крем с кокосови стърготини и какао

Винаги ми се е искало да си направя домашен крем.. днес се престраших. Използвах рецептата на Роси Михайлова от фейсбук страницата на "Отчаяни готвачки", но промених някои от пропорциите и добавих кокосови стърготини.

800 мл прясно мляко

2 яйца

6 с.л пудра захар

2 с.л кристална захар

1 бр ванилия

8 с.л равни с брашно

кората на 1 лимон

2 с.л лимонов сок

какао - за цвят

кокосови стърготини

орехи, бисквити, захарни топчета  за декорация

*Яйцата се разбиват с пудрата захар, лимоновия сок, брашното. 

*Прясното мляко се сгорещява на котлона заедно с кристалната захар и ситно настърганите лимонови корички. От него се отделят няколко супени лъжици които се добавят към яйчната смес за да се уеднаквят температурите. 

*След това яйчната смес постепенно добавяме към горещото - но не врящо мляко, като бъркаме постоянно. Аз приготвям крема на малкият газов котлон на печката на най-ниска степен. Бърка се до готовност и сгъстяване.

*Най - накрая добавяме ванилията. По желание половината крем се оцветява с какао, а към останалата половина добавям кокосови стърготини една две супени лъжици.
Гарнирах с бисквити и счукани на едро орехи

Пъстро картофено пюре

Тази рецепта - не е рецепта..... Да кажем че е сполучлив опит да се "отърва" от един пакет домашно бланширани картофи които само заемаха място във фризера ми, а никой не проявяваше интерес към тях. Дълго време отлагах кулинарната им обработка и днес започнах леко скeптично настроена....

Няма рецепта защото просто "обрах" някои ненужни продукти без да ги замеря ... и подправих предимно на вкус.

Продуктите които вложих във въпросното доста сполучливо шарено пюренце са следните :

1 торбичка с бланширани картофи - замразени
сирене от растителен произход
чубрица
черен пипер
червен пипер
къри
универсална подправка Пикантина
маргарин

Замразените бланширани картофи "заврях" с малко вода в една тенджерка. Когато се "раздробиха" във врящата вода ги отцедих доста небрежно с решетъчна лопатка така че с тях да пренеса и малко от водата в която са кипнали. Пасирах и отделих такова количество каквото ми беше достатъчно за вечерята, а останалото пюре прибрах за следващ кулинарен експеримент.
Пюрето за гарнитурата пресипах в незалепващ тиган и добавих супена лъжица маргарин, чубрица, къри, червен и черен пипер, сол и Пикантина на вкус и на слаб огън го бърках  до сгъстяването му / тъй като първоначално беше доста рядко/ . Най-накрая прибавих растителното сирене натрошено. Разбърках добре , опитах и реших че има нужда от още сирене ... и добавих.
Така с един размах на дървената лопатка се "отървах" едновременно от по голямата част от бланшираните картофи и растителното сирене което беше доста солено и не се връзваше с нищо ...

Резултата беше учудващо добър-едно по-различно, по-цветно и много вкусно картофено пюре... хареса ми :)

Лазаня Болонезе с бешамел

Лазаня ... нещо което винаги ми е било интересно, но така и не бях опитвала в заведенията - можеби защото бях скептично настроена към начина по който са я приготвили ...
Първата ми среща с това италианско чудо беше една вечер преди няколко години когато бях решила да спазвам лунна диета и през целият ден не бях яла нищо ... Мъжът ми ме прибра от работа и отидохме на гости на родителите му ... Свекърва ми беше направила лазаня...реших само да я "кусам" .... обаче се наядох стабилно и пратих по дяволите цялата диета ... беше станала малко суха и не беше "нищо особено" като подправки - можеби стандартните като за мусака ... но в този ден беше най-вкусното нещо което съм яла :)
От тогава все се каня да направя една по-добра от тази лазаня-нещо все ме караше да отлагам, но когато открих точната рецепта никой неможа да ме спре :)
Благодаря на Теодора Титова чиято ЛАЗАНЯ ме вдъхнови.
Направих само някои промени в рецептата ... защото ситуацията го налагаше а и просто нямаше да съм аз ако не бях "пипнала" нещо.

Ето и продуктите:

За Лазанята

1пакет -500гр кори за лазаня
500 гр кайма без подправки/смес/
800 гр доматено пюре
60 мл олио
2 глави лук
2 скилидки чесън
200 мл топла вода
50 мл вино - розе
черен пипер
червен пипер
къри
сол на вкус
1 ч.л захар
магданоз
босилек
риган

За Бешамела

50 гр  масло
200 мл прясно мляко
300 мл вода
2-3 с.л с връх брашно
50 гр бяло сирене / използвах най-обикновеното растително сирене/
100 гр кашкавал
къри
черен пипер
сол


Първо пригонмип Болонезето.

Ситно нарязаните лук и чесън запържих в загрятото олио с малко сол. Добавих черен пипер и къри, след което сложих каймата. Към вече почти готовата и "раздробена " кайма добавих малко червен пипер след което изсипах доматеното пюре и подправих лъжичка захар - за да неутрализира киселият вкус на доматите, добавих магданоз, босилек и риган. Най-накрая към къкрещата смес добавих 50 мл вино - розе и 200 мл топла вода.

Оставяме на котлона да къкри на бавен огън докато сместа се сгъсти и през това време приготвамя Бешамела - който се оказа изключително сполучлив и вкусен, затова ще ползвам гореспоменатите пропорции за приготвянето му и занапред ...

Докато на единият котлон къкри Болонезето, сгорещих 50 гр масло на другия и вътре запържих брашното. След това добавих прясното мляко 200 мл и 300 мл вода и подправих със сол черен пипер и къри. След сгъстяването на Бешамела добавих натрошеното сирене а когато Бешамелът ми поизстина добавих половината от кашкавала който предварително бях настъргала на ситно ренде.

Остана да приготвим и корите и да започнем реденето....Получих доста съвети как да"сглобя"  Лазанята така че да стане сочна ... и въпреки че на пакета пишеше че не е необходимо допълнително обработване на корите ми се стори че ще са прекалено сухи все пак ... и ги сварих ...- за около 4-5 минути - и според мен станаха идеални :)

Отделих 1 голям черпак от Бешамела за да залея Лазанята накрая а към останалата смес добавих още 300 мл вода и се започна реденето.....

В намазнената с мас тава на фурната, разлях равномерно малко от разредения Бешамел и сложих първият ред кори, след това Бешамел, сгъстената смес от кайма и доматено пюре и отново кори Бешамел ....Болонезе и така докато завършим с кори. Понеже не бях сигурна как трябва да редя корите, реших да ги подредя на принципа на бисквитен торта и да се "разминават". Най-отгоре залях с гъстия Бешамел и поръсих с останалата половина от кашкавала - настърган на ситно ренде.


 Изпекох в сгорещена фурна с вентилатор на около 200 градуса, докато "ръбчетата" леко се подвият нагоре, кашкавалът се разтопи, а сместа която беше изтекла отстрани при реденето на корите се пое от лазанята, която сякаш се "бухна"....

Крайният резултат беше повече от задоволителен ...Със сигурност ще сготвя отново ... сега когато вече знам как се приготвя ще бъда по -сигурна в действията си :) пък може и да подобря крайният продукт !

Сервирах 20 минути след като бях изпекла Лазанята, за да може да бъде по стегната и да не е гореща, а топла, за да се усещат всички вкусове вложени в нея .

Шолички Айле с крушово сладко

Отмина времето когато изпадах в "ужас" от начупените фини кори за баница с които се чудех как да работя така че да се получи"подредена" баница. Оказа се че колкото по начупени са толкова по добре :) по пухкава и апетитна баница се получава, че и мъфини, че и разни други вкусотии....Останаха ми кори от Айле сладкишът ... остана и кашичка, затова реших да направя мъфини и "сгъстих" кексовата смес с натрошени кори и добавих още една лъжица сладко от круши. Добре че имах хартийки за мъфини... Оказа се обаче че имам по-голям проблем - така и не си купих форми за мъфини. Но пък имам шолички .... така че ето от остатъчните продукти за един вкусен сладкиш се получиха моите "шолички" с крушово сладко :)


От "остатъчните продукти" ми излязоха 9 кексчета, но ако ползваме цялата смес за направата на мъфини, мога да обобщя продуктите по следния начин

5-6 бр кори за баница
3 яйца
1/2 ч.ч захар
1/2ч.ч олио
1ч.ч кисело мляко
1ч.ч брашно
1 бакпулвер
1 ванилия
2 супена лъжици с връх сладко от круши

Разбиват се яйцата със захарта, олиото, киселото мляко , ванилията брашното с бакпулвера, накрая добавяме сладкото и натрошаваме корите за баница. Готовата смес изпичаме във формички за мъфини - идеална компания за кафето ни :)

Айле сладкиш със сладко от Круши

Чували сте израза "като на въже държан" ... ето така се чувствах аз последните няколко дни в които нямах печка ... по точно фурната на печката ми гръмна .... В момента в който я отремонтираха обаче неможах да се стърпя да не направя отново Айле сладкиша който толкова много ни хареса ... и който предния път опекох в съседката поради горе споменатата причина...


Този път разбира се сложих голямата тава. И добавих щипка въображение - сладко от круши - любимото ми :)


Ето продуктите

5-6 бр кори за баница
3 яйца
1/2 ч.ч захар
1/2ч.ч олио
1ч.ч кисело мляко
1ч.ч брашно
1 бакпулвер
1 ванилия
1 супена лъжица с връх сладко от круши

за сиропиране 2 ч.ч вода 1 ч.ч захар


Корите за баница набирам по диагонал на хармоника и навивам като за вита баница в намазнена с олио хартия за печене с която сме заслали тава. Запичаме до златисто в загрята фурна на горно и долно. Заливаме със сместа която сме забъркали от останалите продукти и печем до суха клечка. След като истине сиропираме с горещ сироп.
При оригиналната рецепта която взаимствах от "вкусната страница" на отчаяните готвачки във фейсбук сладкиша се пече във кексова форма и се обръща ... но на мен ми харесва така да изглежда като розичка ... да се виждат леко връхчетата на запечените кори . Затова и кексовата смес ми се видя много за тази тава и реших да не слагам всичката ... с останалото количество си направих Шолички Айле с крушово сладко



N.B - чаената чаша която ползвах е всъщност кафена - червена чаша на Nescafe
Също така забелязах, че нареден във правоъгълна тавичка - тип плаке, вместо с 3 бр яйца - с 2 бр +1/2 чаша прясно мляко ми се получи по-въздушен и бухнал сладкиша и също толкова вкусен  така че продуктите за него могат да изглеждат и така  :


5-6 бр кори за баница

2 яйца
1/2 ч.ч прясно мляко
1/2 ч.ч захар
1/2ч.ч олио
1ч.ч кисело мляко
1ч.ч брашно
1 бакпулвер
1 ванилия
1ч.ч вода + 1ч.ч-захар за сиропирането и крайният резултат на малката снимка :)

Да ви е сладко!

Бисквитена торта Оле

Това е първата бисквитена торта която ям ... и ми харесва!
Можеби защото я направих с неща които са ми вкусни и обичам а не просто ... с обикновени бисквити и обикновено нишесте ...

Продукти:

1 пакет бискви Роден Край за бисквитена торта – 250 гр

400 мл прясно мляко за разбиване на крема /за по гъст крем 350 мл мляко/

100-150 мл прясно мляко за потапяне на бисквитите

1 опаковка крем Оле на Д-р Йоткер – ванилия без варене

За окрасата 1/3 шоколад / по избор, моят е Милка с карамелизирани лешници от лимитираната серия/

Шоколадова лазура

  -

1/2 масло /125 гр/

1 к.л. брашно

1/2 ч.ч прясно мляко

1 к.ч. пудра захар /може и повече/

1-2 с.л какао

Тортата става малка – около 8 порции

За по-лакумите, препоръчвам да се направи двойна доза с два пакета бисквити два крема ... всичко по две 

Така... подредбата е ясна, напоени с мляко бисквити, крем, бисквити крем... завършваме с крем.

След което запържваме в 1/2 пакетче масло - брашното, добавяме пудрата захар прясното мляко и какаото и бъркаме докато се сгъсти. След това украсяваме тортата или я заливаме цялата с получената глазура. С парченца шоколад декорираме :)

Тортата става малка – около 8 порции

За по-лакомите, препоръчвам да се направи двойна доза с два пакета бисквити два крема ... всичко по две